Възприемане на цветовете от хората. Влияние на цветовете върху човека.

Човек има способността да вижда света в най-различни цветове и нюанси. Той може да наблюдава цветовете на залеза, да вижда изумрудено зеления цвят на някои минерали, бездънното синьо небе и други природни красоти. Възприемането на цветовете и тяхното въздействие върху психиката и физическото състояние на човека, ще бъдат обсъдени в тази статия.


Какво представляват цветовете?


Цветовете са субективно възприятие на видимата светлина на човешкия мозък, отличаващи се в неговата спектрална структура да се възприемат от очите. При хората способността да различават цветовете е по-добре развита от тази на останалите бозайници.


Цветовете въздействат на фоточувствителните рецептури на ретината на очите, а те изработват сигнал, който се предава към мозъка. Оказва се че възприемането на цвета се формира по сложен начин по веригата: око (невронова мрежа на ретината и есктерорецептори) – зрителен образ в главния мозък. По този начин цветовете представляват интерпретация на света в човешкото съзнание, в резултат на обработка на сигнали, идващи от светочувствителни очни клетки – конуси и пръчици. При това първите отговарят за възприемането на цветовете, а вторите за остротата на зрението в тъмнината.



Цветови разстройства


Очите реагират на първичните цветове: син, зелен и червен. Мозъкът възприема цветовете като комбинация от тези три основни цвята. Ако ретината губи способността да различи който и да е цвят, то и човекът губи тази способност. Например има хора, които не са в състояние да различат зеления от червения цвят. При мъжете това са 7%, а при жените 0,5%. Много рядко хората въобще не виждат цветовете около тях, което означава, че рецепторните клетки в ретината на очите им не функционират. Други хора страдат от лошо виждане в по-тъмното време от деня- това означава, че имат слабочувствителни пръчици.


Такива проблеми се появяват вследствие на различни причини: липса на витамин А или от наследствени фактори. Въпреки това човек може да се адаптира към "цветовото разстройство" затова без специално изследване е почти невъзможно то да се усети. Хората с нормално зрение са в състояние да различат хиляди различни нюанса на цветовете. Възприятието на цветовете при хората се променя в зависимост от условията на обкръжаващия ни свят. Един и същ цвят може да изглежда по различен начин на светлина от свещи или на слънчева светлина. Човешкото зрение обаче има способността бързо да се адаптира към тези изменения и да разпознае познатия цвят.


Възприемане на форми


Опознавайки природата, човек през цялото време е откривал нови принципи за устройството на света – симетрия, ритъм, контраст, пропорции. От тези впечатления той се е ръководил, преобразувал е обкръжаващата среда и е създавал свой собствен уникален свят. По-късните етапи на реалността са породили в неговото съзнание стабилни образи, съпроводени от ясни емоции. Възприемането на формите, величините, цветовете е свързано при индивида със символическо асоциативно значение на геометрически фигури и линии.


Например при липса на артикулация верикалните възприятия у човека се възприемат като нещо безкрайно, несъизмеримо, леко, устремено към висините. Диагоналът от друга страна символизира движение и динамика. Получава се, че композиция основаваща се на ясни вертикали и хоризонтали дава усещане към тържественост, статичност, устойчивост, а изображение основаващо се на диагонали – към изменчивост, нестабилност и движение.



Двойно въздействие


Общо приет е факта, че възприятието на цветовете е съпроводено със силно емоционално въздействие. Този проблем подробно е изучаван при художниците. Кандински е отбелязъл, че цветовете оказват двойно влияние върху човека. Първоначално индивида усеща физическо въздействие, когато очите са очаровани от цветовете или се дразнят от тях. Това впечатление е мимолентно, ако става дума за обикновени предмети. Въпреки това в необичайния контекст (например картини на художник) цветовете могат да предизвикват силно емоционално преживяване. В този случай може да се говори за втори вид влияние на цветовете върху индивида.


Физическо въздействие на цветовете


Многобройни експирименти на психолози и физиолози потвърждават способността на цветовете да влияят на физическото състояние на човека. Доктор Подолски описва зрителното възприятие на цветовете върху човека по следния начин:


Син цвят – притежава антисептически ефект. Този цвят е полезно да се гледа при процеси на наличие на гной и възпаления. На чувствителните индивиди синият цвят помага повече, отколкото зеления. Но «предозировка» от този цвят у някои хора предизвиква угнетеност и умора.


Зелен цвят – хипнотичен и болкоуспокояващ. Положително въздейства на нервната система, намалява раздразнителността, умората и безсъницата, а така също повишава тонуса и понижава кръвното налягане.


Жълт цвят – стимулира мозъка, затова помага при умствена недостатъчност.


Оранжев цвят – оказва възбуждащо въздействие и ускорява пулса, но не повишава кръвното налягане. Подобрява настроението, повишава жизнения тонус, но с течение на времето не се понася добре.


Виолетов цвят – отразява се добре на белите дробове, кръвоносните съдове, сърцето и подобрява издръжливостта на тъканите на организма.


Червен цвят – оказва сгряващо въздействие. Стимулира дейността на мозъка, отстранява меланхолията, но в големи количества носи раздразнение.


Видове цветове


Влиянието на цветовете върху възприятието може да се класифицира по различен начин. Съществува теория, според която всички тонове могат да се разделят на стимулиращи (топли), дезинтегриращи (студени), пастелни, статични, глухи, топло – тъмни, студено – тъмни и т.н.


Стимулиращите (топли) цветове способстват за възбуждане и действат като раздразнители:


червен – жизненоутвърждаващ, волеви;

оранжев – уютен, топъл;

жълт – лъчезарен, контактен;


Дезинтегриращите (хладни) тонове приглушаващи възбуждането:


виолетов – тежък, вглъбен;

син – подчертаващ дистанция;

светло-син - направляващ; водещ в пространството;

синьо-зелен – променлив, подчертаващ движение.


Пастелните цветове заглушават въздействието на чистите цветове:


розов – тайствен и нежен;

лилав – изолиращ и затворен;

пастелно-зелен – мек, ласкав;

сиво-син – сдържан.


Статичните цвятове могат да уравновесят и отвлекат вниманието от най-вълнуващите цветове:


чисто-зелен – освежаващ, взискателен;

маслинено зелен – смекчаващ, успокояващ;

жълто-зелен – разкрепостяващ, обновяващ;

пурпурен – претенциозен, изискан.


Глухите тонове способстват за концентрация (черен); не предизвикват възбуждане (сив); намаляват раздразнението (бял).


Топло-тъмните цветове (кафяв) предизвикват вялост, инертност:


охра – смекчава възбуждането;

земно-кафевият – стабилизира;

тъмно-кафевият – снижава възбудимостта.


Тъмно-хладните тонове (черно-син, тъмно-сив, зелено-син) намаляват и изолират раздразнението.


Цвят и характеристика на личността


Възприемането на цветовете в много от случаите зависи и от личностните характеристики на човека. Този факт е доказан в публикация за индивидуалното възприемане на цветните композиции от германския психолог М. Люшер. Съгласно неговата теория, намиращият се в различно емоционално и умствено състояние индивид, може по различен начин на отреагира на един или друг цвят. При тези особености възприемането на цвета зависи от степента на развитие на личността. Но дори душевно болните хора възприемат цветовете нееднозначно, по различен начин, в зависимост от обкръжаващата среда. Топлите и светли тонове привличат очите повече от тъмните. В същото време ясните, но отровни цветове предизвикват безпокойство и зрението на човека неволно търси хладно зелен или син цвят, за да отдъхне.


Цветовете в рекламата


В рекламата изборът на цвят не може да зависи само от предпочитанието на дизайнера. Ярките цветове например могат както да привликат вниманието на потенциалния клиент, но така също и да затруднят получаването на необходимата информация. Затова възприемането на формата и цвета от индивида задължително трябва да се отчита при създаването на реклама. Решенията могат да бъдат най-неочаквани: например на пъстър фон картина с ярки цветове не привлича вниманието на човека. По-скоро ще привлече внимание строго черно-бял текст, а не цветен надпис.


Как възприемат цветовете децата?


Цветовете се възприемат от децата постепенно. Отначало те различават само топлите цветове: червен, оранжев, и жълт. След това развитието на психическите реакции допринася за това, че децата започват да възприемат син, виолетов и зелен цвят. С израстване на децата те възприемат все повече от многообразието на цветовете и оттенъците. Например, 3-ри годишно дете като правило назовава два – три цвята, а познава около пет. Някои от децата обаче трудно различават основните тонове даже в 4-ри годишна възраст. Те слабо различават цветовете, трудно запомнят имената им, заменят промеждутъчните цветове на спектъра с основни т.н. За да се научи правилно детето да възприема обкръжавашата го среда е необходимо да го научим да различава цветовете.



Развитие във възприемане на цветовете


От най-ранна възраст трябва да се научим на цветовъзприемане. Децата по природа са много любознателни и се нуждаят от разнообразна информация, но трябва да ги учим така, че да не раздразваме чувствителната детска психика. В ранна възраст децата обикновено свързват цветовете с образа на някакъв предмет. Например, зелен – с елхата, жълт – с пиленце, син – с небето и т.н. Възпитателите трябва да се възползват от тези моменти на развитие и да използват и други естествени форми.


Цветът за разлика от размера и формата може само да се види. За това при определени тонове голяма роля играе съпътстващо налагане. Ако два цвята се поставят един до друг, всяко дете ще разбере дали те са еднакви или различни. При това още не е нужно децата да познават цветовете, а е по-важно да умеят да изпълняват задачи от типа "Поставете всяка пеперуда върху цветето с един и същи цвят". След това, когато детето се научи зрително да различава и съпоставя цветовете, има смисъл да се пристъпи към избор по образец за действително развитие на цветовъзприемането.


Визуализиране на цветовете


Интересен експеримент върху себе си е направил жител на Великобритания - Нил Харбисон. Той от дете не можел да различава цветовете. Лекарите намерили при него рядък дефект на зрението – ахроматопсия. Мъжът виждал обкръжаващата го действителност в черно бял филм и считал себе си за социално отрицание на човечеството. Веднъж Нил се съгласил на експеримент и позволил да поставят в главата му специален кибернитически инструмент, които му позволил да види света в цялото му цветово многообразие. Оказва се, че възприемането на цветовете от очите, не е съвсем задължително. В тила на Нил имплантирали чип и антена с датчик, който улавял вибрации и ги преобразували в звук. Освен това на всяка нота съответсва определен цвят: фа – червен, ла – зелен, до – син и т.н.


Сега за Харбисон визитата в супермаркета е сродна с тази като на посещение в нощен клуб, а картинната галерия му напомня на посещение във филохармонията. Технологията подарила на Нил невиждано до сега усещане: визуален звук. Мъжът вече си прави интересни експерименти със своите нови чувства, например, приближава се плътно до различни хора, изучава им лицата и съчинява музика по портретите им.


Заключение


Относно възприятието на цветовете може да се говори безкрайно. Експериментът с Нил Харбисон, например показва това, че психиката на човека е много пластична и може да се приспособи към най-необикновени условия. Освен това, очевидно е, че в хората е заложено стремлението към прекрасното, изразяващо се във вътрешните потребности да видим света цветен, а не монохромен. Зрението е уникален и крехък инструмент, изучаването на който ще изисква много време. Затова, да научим повече за него, е полезно за всеки.


Избрани постове
Последни постове​